Match
Патрик Стюарт отваря “Match ” от балетна зала в Джулиард. През огромните френски прозорци се вижда Манхатън – забързан, сив, жив. Тоби, неговият воин, е учител – има единствено няколко реплики, от които незабавно разбираме, че си е на мястото, че е благополучен и почитан от студентите си.
Тоби е и огромна схема. Освен че е заредил батериите до дъно от лудостта на 60-те и 70-те, към момента е канен по арт купони, които даже си разрешава лукса да отхвърля, а е и огромен експерт в плетките. Изплел е сума ти пуловери и то освен “английски ластик ” (моето тъпо антистрес ниво), а комплицирани орнаменти. Идеите, вложени във всичките тези плетива, наподобява вечно ще останат складирани на горния рафт на неговия дрешник. Този мъж живее живота си цялостно, щастливо, само че най-много по този начин, както желае. Сам в дребния си апартамент, той слуша музика, готви, плете или медитира на покрива надалеч от международните несгоди и най-малко на пръв взор не си задава въпроса дали животът му е можел да протече по различен метод.С него се свързва една двойка – журналистката Лиза (Карла Гуджино) и нейният брачен партньор Майк (Матю Лилард). Те идват за изявление от Сиатъл и Тоби непринудено подарява на тези персонажи целия си живец. Майк по-скучен не би могъл и да бъде. Квадратно мислене и неотклонно държание, което, несъмнено, води до девиации като натегнатост и експанзия, потискащи красивата Лиза, която по незнайни аргументи го обича. Тя се е свила в този брак колкото може повече, с цел да не пречи с непотребен полет на мисълта и желанията си.
Лиза бива на часа инфектирана от непринудеността на Тоби, от неговия метод да предразположи индивида, от това, че дума като “кунилингус ” може да участва в диалог сред двама непознати. Привлечена е от общуването с него като от магнит, до момента в който Майк си остава едно дърво, държи на своето и не мърда от петолинието в името на това, което си мисли, че би трябвало да бъде животът. Въпросите им са безусловно несъответстващи и Тоби бързо схваща, че зад тях се крие нещо. Разплитайки плетката на повода за това посещаване, в този камерен състав от трима фенът ще мисли върху неща като какъв брой коства правото да преследваш фантазиите си, до каква степен сами дефинираме ориста си, дали сме скроени да се променяме и дали пък редното е постоянно вярното.
Филмът “Match ” e филмова акомодация по едноименната пиеса на Стивън Белбър (който е и режисьор), която е показана на Бродуей през 2004 година За мен персонално мъчно се гледа спектакъл на кино, само че този филм е доказателство, че има и сполучливи опити, които могат да не уморят от скука фена, привикнал на придвижване и многообразие от подиуми и персонажи в киното.
За Патрик Стюарт – отлично!
Тоби е и огромна схема. Освен че е заредил батериите до дъно от лудостта на 60-те и 70-те, към момента е канен по арт купони, които даже си разрешава лукса да отхвърля, а е и огромен експерт в плетките. Изплел е сума ти пуловери и то освен “английски ластик ” (моето тъпо антистрес ниво), а комплицирани орнаменти. Идеите, вложени във всичките тези плетива, наподобява вечно ще останат складирани на горния рафт на неговия дрешник. Този мъж живее живота си цялостно, щастливо, само че най-много по този начин, както желае. Сам в дребния си апартамент, той слуша музика, готви, плете или медитира на покрива надалеч от международните несгоди и най-малко на пръв взор не си задава въпроса дали животът му е можел да протече по различен метод.С него се свързва една двойка – журналистката Лиза (Карла Гуджино) и нейният брачен партньор Майк (Матю Лилард). Те идват за изявление от Сиатъл и Тоби непринудено подарява на тези персонажи целия си живец. Майк по-скучен не би могъл и да бъде. Квадратно мислене и неотклонно държание, което, несъмнено, води до девиации като натегнатост и експанзия, потискащи красивата Лиза, която по незнайни аргументи го обича. Тя се е свила в този брак колкото може повече, с цел да не пречи с непотребен полет на мисълта и желанията си.
Лиза бива на часа инфектирана от непринудеността на Тоби, от неговия метод да предразположи индивида, от това, че дума като “кунилингус ” може да участва в диалог сред двама непознати. Привлечена е от общуването с него като от магнит, до момента в който Майк си остава едно дърво, държи на своето и не мърда от петолинието в името на това, което си мисли, че би трябвало да бъде животът. Въпросите им са безусловно несъответстващи и Тоби бързо схваща, че зад тях се крие нещо. Разплитайки плетката на повода за това посещаване, в този камерен състав от трима фенът ще мисли върху неща като какъв брой коства правото да преследваш фантазиите си, до каква степен сами дефинираме ориста си, дали сме скроени да се променяме и дали пък редното е постоянно вярното.
Филмът “Match ” e филмова акомодация по едноименната пиеса на Стивън Белбър (който е и режисьор), която е показана на Бродуей през 2004 година За мен персонално мъчно се гледа спектакъл на кино, само че този филм е доказателство, че има и сполучливи опити, които могат да не уморят от скука фена, привикнал на придвижване и многообразие от подиуми и персонажи в киното.
За Патрик Стюарт – отлично!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ